В последно време получаваме оплаквания от потребители, станали жертва на емоционални публикации в социалните мрежи, в които се твърди, че малък семеен бизнес, работил години наред, вече е принуден да затвори. Обясненията звучат като „Всичко трябва да се продаде“ или "С тъга съобщаваме, че затваряме своя бизнес". Емоционалният разказ предизвиква съчувствие, а ниските цени - импулсивни покупки. За съжаление, след като направят поръчка - или нищо не пристига, или се появява онази „ръчно изработена кожена чанта“ за 40 лв., която по-скоро прилича на пластмасова.
Защо точно социалните мрежи?
Причините са няколко. На първо място, в платформите могат да се появят милиони реклами всеки ден. Дори със системи за автоматичен контрол и модератори е невъзможно всяка измамна обява да бъде засечена. Освен това чрез социалните мрежи рекламите може да стигнат до конкретни групи хора според тяхната възраст, местоположение, интереси и най-вече според това, което са търсили или задържали погледа си по-дълго, докато са сърфирали онлайн. Много лесно се създават рекламни страници в социалните мрежи, които след няколко дни се изтриват или изоставят.
Ролята на изкуствения интелект
Независимо от това колко може да бъде полезен, изкуственият интелект може да се използва и за злоупотреба с доверието на потребителите. По-лесно от всякога е да се създадат "снимки" на отчаяна собственичка, която стои пред своето ателие или пред магазина си, който трябва да затвори след "години фамилен бизнес". При по-внимателно заглеждане може да се открие, че снимките са генерирани от AI или фотошоп, а понякога при търсене в интернет може да се види, че същите физиономии са взети от сайтове с безплатни изображения. Същото важи и за отзивите - с помощта на изкуствен интелект за минути може да се създадат десетки фалшиви коментари и ревюта, които да придадат легитимност на несъществуващ бизнес.
Психологическият капан
Най-силното оръжие обаче е емоцията. Фрази като „семеен бизнес от 1963 г.“ или „принудени сме да затворим след 15 прекрасни години“ със сигурност биха предизвикали съчувствие. Още повече, че те са съпроводени често и с натиск за действие: „Последни бройки!“ или "Само днес 80% намаление!", макар че понякога на следващия ден при по-внимателно разглеждане може да открием, че има добавени и нови продукти.
Как да се предпазим?
-
Проверете информацията за фирмата. Всеки търговец от ЕС трябва да има посочен адрес, телефон и да е регистриран в търговския регистър.
-
Внимавайте със сайтове, създадени скоро. Много от тези „стари бизнеси“ се оказва, че са с домейн, регистриран едва преди месец.
-
Съмнителни изображения и текстове. Ако снимките изглеждат прекалено „перфектни“ или текстовете са едни и същи в различни страници, вероятно са генерирани с AI.
-
Проверете какви са методите за плащане. Избягвайте преводи към физически лица и криптовалути. Най-сигурно е плащането с карта, която позволява оспорване на транзакцията (chargeback) при проблем.
-
Използвайте търсене по изображение. Много от „собствениците“ и „магазините“ са снимки, взети от други сайтове. Проверете в търсачките.
-
Проверете отзивите. Ако коментарите са твърде еднакви и създадени на един и същи ден, това е червен флаг, върху който си струва да се замислите.