Споделената икономика става все по-популярна по света, но и сред българите. Тя не се ограничава само до това да използвате обща кола с непознат, докато пътувате до морето, или да приемате гости в собствената си къща, но навлиза и в други сфери от живота.
През последното десетилетие се появиха различни компании-посредници в тази област, а у нас много хора правят подобни уговорки и в социалните мрежи. Сред най-известните платформи е Airbnb, където хората могат да си резервират стая за настаняване с хазяи из цял свят.
Споделената икономика оказва и положително, и отрицателно въздействие върху туризма. Привържениците на тези услуги смятат, че така се осигурява лесен достъп до много услуги, които иначе не биха били достъпни за хората, ако се предоставят от традиционния бизнес. Критиците на модела пък твърдят, че икономиката на споделянето осигурява предпоставки за нелоялна конкуренция, избягва облагането с данъци и може да представлява заплаха за безопасността и здравето, ако услугите не отговарят на определени стандарти.
Споделената икономика се развива на фона на увеличението на туристическите пътувания по цял свят. В ЕС например през 2000 г. са дошли 331 млн. туриста, докато през 2015 г. те вече са били 478 млн. Успоредно с това много хора използват цифровите технологии и социалните мрежи, за да планират и купят забавления за своята почивка, като все по-често се търсят уникални и персонализирани преживявания. Но икономическата криза и намалената покупателна способност принуждава все повече хора да обръщат внимание и на цените на тези услуги. Всичко това осигурява условия за развиването на споделената икономика.
Много местни власти са предприели стъпки за регулиране на определени дейности от споделената икономика в туристическия сектор. В Мадрид, Испания, например частното отдаване под наем на стая се регламентира с разрешително. Има изискване за минимален престой от пет нощи, а собственикът е задължен да отвори достъп до Wi-Fi в повечето категории апартаменти, да предоставя прозрачни цени и му е забранено да осигурява споделено настаняване за постоянно живеене. В Барселона, Испания, има изискване домакините да присъстват в жилището по време на наемния период. В Берлин, Германия, действа забрана за нерегистрирани краткосрочни наемания на стая. В Брюксел, Белгия, домакините трябва да искат разрешение за настаняването на външни лица от останалите собственици в сградата. Там хазяите са задължени да сключат определена застраховка, да посрещнат гостите си, както и да осигурят определено обзавеждане в апартамента. В Амстердам, Холандия, има ограничение, според което външни хора могат да се допускат в дома на човек до 60 дни в годината, а гостите не трябва да са повече от четирима наведнъж.
Нашите съвети:
За какво да внимавате, ако ще наемате стая през подобна платформа
1. Нямате право да се откажете от договора за наем, сключен онлайн. Внимателно четете условията, правилата и дребния шрифт за офертата, която ви интересува.
2. Поискайте доказателство, че домакинът ви има право да отдава под наем своето жилище. Особено, ако ще спите в градове като Мадрид, Барселона, Лондон, Амстердам или Париж, където правилата са по-строги.
3. Не вярвайте сляпо на всичко. Агенцията-посредник няма задължение да проверява снимките и описанията на хазяите. Четете внимателно и то предварително отзивите за съответното място.
4. Винаги плащайте през сайта на съответния посредник. Например Airbnb има политика за компенсация в определени случаи. Бъдете внимателни, ако домакинът изисква да направите транзакция извън сайта-посредник.
За инициативата на КЗП да предложи текстове, които да уредят възможността споделената икономика да бъде контролирана в някаква степен у нас, вижте тук.
Още по темата може да видите тук.
Снимка: www.pexels.com