Видео игрите отдавна не са само средство за забавление... Все по-често там се използват виртуални валути – дигитални единици, които се закупуват с реални пари и впоследствие се използват, за да се придобият виртуални предмети, допълнителни нива, мечове и други оръжия, животи и супер сила в игрите. И наред с всички логични последствия от развитието на тази индустрия, на преден план възникват и редица въпроси, свързани с правата на потребителите.
Затова Мрежата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите (CPC Network), координирана от Европейската комисия, публикува няколко ключови принципа относно виртуалните валути в игрите, които целят да защитят интересите на потребителите в дигиталната среда.
Цените трябва да бъдат ясни и прозрачни
Всяка оферта за покупка на виртуална валута или съдържание в играта трябва ясно да посочва цената в реални пари, независимо дали валутата е директно закупена, или е придобита чрез друга виртуална валута. Например, ако даден меч в играта струва 750 монети и тези монети са купени чрез диаманти в играта, които обаче първоначално се купуват с евро, то трябва да бъде посочена и реалната цена на меча в евро, а не само броя на монетите.
Без принудителни покупки на излишна валута
Когато игрите предлагат виртуални валути само в предварително зададени пакети, които не съвпадат с цената на желаното съдържание, потребителят често е принуден да купи повече, отколкото му е нужно. Това води до натрупване на неизползвана валута и реални финансови загуби. Например, ако един предмет струва 850 монети, но най-близкият наличен пакет е от 1000 монети, оставащите 150 често не могат да бъдат използвани пълноценно и съответно потребителят губи не само виртуални, но и реални пари.
Когато потребителят прави покупка – независимо дали с реални пари или чрез виртуална валута – той сключва договор с търговеца. Затова преди тази сделка, търговецът е задължен да предостави ясна и разбираема преддоговорна информация. Това включва например основните характеристики на цифровото съдържание, услугата или виртуалната валута, крайната цена в реални пари, включително всички допълнителни такси, начините за плащане. Тази информация трябва да се предоставя ясно, достъпно и на език, който потребителят може да разбере – особено, когато се отнася до покупките, които може да направят тийнейджъри.
Тази преддоговорна информация трябва да придружава всяко предложение за покупка – независимо дали се извършва с реални пари или с виртуална валута. Това задължение не отпада, дори когато цифровото съдържание се предлага като бонус, награда или част от ограничена оферта. Прозрачността винаги е задължителна. Много е важно потребителите да бъдат информирани, че имат право да се откажат от договор в срок от 14 дни при покупка на виртуална валута, ако тя не е използвана.