Само 9% от българите, които са се сблъскали с проблем със стока или услуга в последните 12 месеца, са предприели някакво действие. За сравнение - средно за ЕС това правят 17% от потребителите. Това показват данните от последното издание на Индекса на условията за потребителите – основният инструмент, който ЕК използва за наблюдение на потребителската среда в държавите членки на ЕС, Исландия и Норвегия. Около 7% от сънародниците ни са имали някакъв проблем, но не са направили нищо по въпроса, като техният брой е близък до средния за ЕС - 8%. Данните показват, че 83% от потребителите у нас не са имали подобни проблеми. В ЕС средно това са около 74%.
Повече от 2/3 от тези, които са предприели действие (71%), са се оплакали на продавача/сервизен център, а почти всеки пети е отнесъл своето недоволство към контролен орган. Статистиката показва, че около 12% от хората, които са потърсили решение за проблема си, са се обърнали към ЕПЦ България. Това е малко над средното за ЕС - 11%. Едва 4% са се обърнали към помирителна комисия - за сравнение, в ЕС средно това правят 6% от хората, които са потърсили помощ заради проблем със стока или услуга.
Причините, поради които не са били предприети действия, са различни, като най-често това е, че процесът е много дълъг (57% спрямо средното за ЕС - 49%) или защото е малко вероятно да се получи задоволително решение - 41% спрямо средното за ЕС - 36%.
Около две трети (65%) от участниците в проучването са заявили, че са пазарували онлайн от търговец в България, по-малко от една трета (28%) - от фирма в друга страна от ЕС и 17% - от продавач от трети държави. Обезпокоително е, че 5% са заявили, че са купували стока или услуга онлайн, като не са наясно къде е ситуиран търговецът. Средно за ЕС това правят 4% от потребителите.
По отношение на информираността за потребителските си права българите се доближават до средното за ЕС, което е 28%. У нас 26% от анкетираните са били запознати с правата си при три от следните проблеми - право на отказ от договора и връщане на стоката при онлайн пазаруване, гаранция за дефектен продукт, едностранни промени в договорите и непоискани продукти.
Според данните от Индекса за потребителите в ЕС при онлайн пазаруването трите най-често докладвани практики са: таргетирана онлайн реклама (76%), скрита реклама, когато се показват резултати при търсене (75%) и неистински потребителски отзиви (69%).
снимка pexels.com/Engin Akyurt