Стачка, организирана от синдикално сдружение на персонала на авиокомпания с цел повишаване на заплатите не попада в концепцията за "извънредно положение", което би освободило компанията от задължението да изплаща компенсации за анулиране или дълго забавяне на полет - дори и ако стачката е организирана в съответствие с условията, предвидени в националното законодателство. Това показва решение на съда на Европейския съюз по повод конкретно запитване .

Продължилите седмица стачни действия на пилоти в авиокомпания в Швеция, Дания и Норвегия довеждат до анулирането на редица полети. Сред тях е и вътрешен полет, планиран за края на април 2019 г. и отменен в деня, когато е трябвало да се състои. От името на пътник с резервация за отменения полет е заведен иск за компенсация в местен съд в Швеция. Авиокомпанията отказва да я изплати с аргумента, че стачката представлява "извънредно обстоятелство" извън контрола и обичайната й дейност на доставчик на услуги в сферата на въздушния транспорт. Ответникът възразява, че индустриални действия от този тип са възможни при договарянето на колективни договори и следователно не попадат в стандартните за авиокомпанията бизнес дейности.

Съдът изтъква, че концепцията "извънредни обстоятелства" в Регламента за правата на пътниците по въздух се отнася до събития, отговарящи на две кумулативни условия, които трябва да се оценяват в контекста на всеки индивидуален случай. Едното от тях е  събитието да не е присъщо за превозвача, а другото - да бъде извън реалния му контрол.

По отношение на това дали стачката може да се определи като обстоятелство извън обичайната дейност на авиокомпанията, съдът намира, че правото на колективни действия като стачка е залегнало в Хартата на основните  права в ЕС. С оглед на това съдът приема стачката като присъща на дейността на работодателя, независимо от конкретните специфики на трудовия пазар или конкретното национално законодателство. Стачката, която е свързана с искания за увелечение на пилотските заплати или работния им график, може да се приеме, че е присъща за нормалното упражняване на дейността на фирмата.

Второ, тъй като стачката е предвидима за работодателя, той запазва контрол върху събитията, доколкото има възможност да се подготви за стачката и да смекчи последствията от нея. В това отношение, както и всеки друг работодател, изправен пред стачка на персонала си във връзка с условията на труд и възнаграждение, и авиокомпанията не може да твърди, че няма контрол над това действие.

В обобщение - съдът приема, че стачка на персонала на авиопревозвач, свързана с изисквания към работодателя, които подлежат на разрешаване по пътя на диалога, не се числят към "извънредните обстоятелства" по смисъла на Регламент 261.Според съда на ЕС,  за разлика от събития с вътрешен произход, "външните" не са контролирани от авиокомпанията, защото възникват вследствие на природно събитие или действие на трета страна. В този смисъл съдът посочва, че позоваването на извънредни обстоятелства, които могат да възникнат в случая на стачка, засягаща дейността на авиокомпанията, следва да се тълкуват като външни за дейността й стачки, включително на контролиращите въздушния трафик или на персонала на летището. В същото време стачка на персонала на авиокомпанията е "вътрешно събитие", включително и тогава, когато е организирано от синдикалната структура. Съдът твърди, че ако такава стачка е във връзка с искания, които единствено държавните органи могат да удовлетворят, тя може да се счита за външно обстоятелство - тъй като е извън контрола на авиопревозвача.

Това не е първото подобно решение. Още може да се види тук.

 

 Изображение: Pexels.com